хмммм... морето

(само да поясня, че този пост е писан на няколко (повече от три) пъти:)а грешките са заради миниатюрната клавиатурка, с която така и не свикнах...)

В общи линии това е един много объркан пост:) но пък носи морско настроение:)

днес в апарата си намерих ето тази невероятна снимка... нали знаете моята интрига със... залезите...



рано е още да правя равносметки и ретроспекции за морето - имаме още три дни на това магично и така жадувано от всички място...
но мен нещо ме изби на ретроспекция, затова не мога да се въздържа...
тази година моренцето беше вълшебно. Да, едва ли по-вълшебно от последното ни моренце преди две години, когато Ивче реши да слезе на земята и си избра именно нашето семейство, но... вълшебно по други параграфи.
Някак открих смисъла на това защо хората ходят на семейни почивки... в ежедневието, свикнал с даден човек едва ли отделяш толкова време за разговори, за това да чуваш и виждаш хората, с които прекарваш поне ... часа в денонощието. Но на почивката е друго.
и така... ето, посрещнахме юлското утро, както Ева би казала "спахме още два пъти" и ето - сутринта на деня, в който ще се приберем в къщи... на всички ни е мъчно вече. Дори и на Ивче, която се постара да не остане някой половин час без да е кърмена... май на това море с това я изхранихме... починали - едва ли, но с направени изводи и идеи за напред, отчетени грешки и пропуски и обещания към себе си да се поправим...
да, това море беше магическо... наистина, за мен ваканцията е възможност да погледна на живота си някак от разстояние, да отчета нещата, които не ми харесват - когато си далеч от емоцията някак е по-лесно да го направиш...
спомням си преди две години, на морето, на което беше заченато Ивче, че погледнах живота си, банката, работата... и си бях поставила срок за промяна... разбира се, не предполагах, че промяната вече е била настъпила, но... още по-добре се получи:)

И така... София, идвам:) липсваше ми (в границите на разумното) нямам търпение да се отърва от руската реч, която ни заобикаля, да спре да ми подскача сърчицето когато до мен достигне норвежка такава и само да се ослушвам за възможност за старт на разговор...
ще ми липсва градинката ни и тишината тук...
даммммм дойдохме си... у дома май май никога, ма никога не е било по-прекрасно на таз земя...
Току - що ми съобщиха и прекрасни новини за сайта... нямам търпение да навляза отново в работен ритъм... главата ми е препълнена с идеи, очакват ни много интересни събития - работилници, изложения, базари...
идвааааам:))))
Благодаря, Милена, благодаря, Созопол:))))