Въпроси

Има нещо сбъркано и притеснително в поведението ни. Някакъв цикъл.
Да обсъждаме надълго и нашироко някакви глупости, които нямат значение, а да (си) мълчим за съществените неща в живота.

Може би бягаме от отговорност и не искаме да трупаме напрежение?
Или общите приказки, глупавите картинки и тъпите лафове ни разтоварват?
Не губим ли така ценно време в „пълнеж“ на дните и примиряване с „джънк фууд“ за душата?
Защо не изискваме повече от себе си, а не само от другите?
Защо се задоволяваме само с повърхностното?
Защо нямаме посока, желание и търпение?

Ей такива въпроси ми изникват, когато отворя Фейсбук и Туитър, или чета коментарите под новините. Или когато слушам разговорите на хората в градския транспорт и по заведенията.

Интернет е богатство, свобода, знание, помощ, работа, забавление. Но напоследък имам чувството, че ни кара да затъпяваме, закоравяваме и да ставаме все по-тъжни, лицемерни и самотни. Превръщаме се в една виртуална тълпа. Която като жури на съдържанието в нета роботизирано натиска бутоните Like, Share, Pin, Tweet, Send. Така си общуваме. Чрез бутони и линкове. Е, и чрез някое и друго събитие, където се срещаме с останалите аватари, наричани из мрежите „приятели“.

Надявам се да греша. И това да са мисли на човек, който просто копнее за повече дни на планина, разходки в парка или в града, потъване в книгите или филмите, готвене с приятел, няколко глътки чай, любима музика и стойностни разговори. На човек, който иска да си върне офлайн живота, но му е трудно, защото в работата се налага да е повече от 10 часа онлайн :(

Признавам си, че съм пристрастена, когато има нет. Но когато няма, не ми е скучно.
Трябва да се науча да използвам всяка възможност да бъда офлайн. И да спра да се оправдавам. И да закъснявам. Трябва да действам, не само да (си) обещавам.

Log off. Sign out. Welcome to your offline life. Who do you want to be today?

Myself.

Щастието

'It's so hard to forget pain, but it's even harder to remember sweetness. We have no scar to show for happiness. We learn so little from peace.'

Chuck Palahniuk

Ние и другите

„Повечето от нас проявяват нещо, наречено „атрибутивна предубеденост“: ние сме убедени, че успехите ни се дължат на нашите вътрешни качества, а неуспехите ни се дължат на външни фактори; докато за другите смятаме, че успехите им се дължат на късмет, а неуспехите им се дължат на собствените им недостатъци. Няма как всички да сме прави.“


цитат от ПСЕВДОНАУКАТА на Бен Голдейкър